С огромно вълнение всяко дете прекрачва прага на класната стая и с готовност се потапя в чудния свят на знанието. Какви трудности обаче среща първокласникът и каква е ролята на родителите и учителите за тяхното преодоляване? Най - голяма трудност за децата се оказва преходът от играта към ученето. Ако забравим играта и я оставим вън от училище, детето ще е нещастно. Ето защо учебният процес трябва да е направен така, че да бъде изключително занимателен. Да се дава знание, но винаги с игрова мотивация.
Вниманието на 6-7 годишните е все още много неустойчиво и емоционално, т.с. детето ще внимава ако му е интересно. И обратно - много бързо се уморяват, когато се занимават с еднообразна и скучна дейност. Концентрацията на малчугана е краткотрайна. Налага се да се правят различни игри и упражнения, поне два пъти в рамките на един учебен час. Спортът също помага, а и всички деца очакват с нетърпение часа по физическо. В природата на детето е да бъде активно. Трудно е да накараш малко дете да седи на чина 35 минути и дори да е много интересно, това изисква воля.
Освен това децата мислят само в образи, в картини, в цветове, във форми, нямат изградено абстрактно мислене, затова трябва всичко да се демонстрира с предметни изображения.
Учебната дейност трябва да е разнообразна, да е достатъчно интересна, да е поднесена емоционално, но да не се прекалява.
Най-важното е - ученето трябва да става под формата на игра за детето в предучилищната група и в началните класове, а родителят трябва да бъде партньор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар